През 2014 Роулинг разказа в Pottermore за Световното първенство по куидич. Финалът беше предаван с кратки съобщения от нея в сайта в продължение на два часа и успя да прикове стотици хиляди пред мониторите в очакване на поредната подробност. Ето моята статия за събитието:
Националният отбор на България победи Бразилия на финала на световното първенство по куидич с убедителния резултат 170:60. Това не е изненада, при условие, че България разполагаше с по-добър отбор, по-силна мотивация и най-великия търсач на всички времена.
Повече от половин час гончиите на двата отбора се опитваха да отбележат, като тези на Бразилия показваха известно превъзходство над българските си колеги, но то се компенсираше от звездите на нашия отбор (освен Крум, разбира се), биячите Димитър Драганов и Борис Вълчанов.
В 37-ата минута най-добрият играч на Бразилия, Гонзало Флорес, успя да пробие защитата на най-недолюбвания член на българския отбор, пазачът Георги Здравко. Промяната в резултата принуди българите, убедени в превъзходството на Крум над бразилския търсач Тони Силва, да затегнат защитата си. Все пак, гончията Богомил Левски успя да изравни минута преди да изтече първият час от мача.
До 83-тата минута наблюдавахме доста неблагоприятно развитие на мача за българите. Бразилските биячи многократно опитваха да пробият защитата ни и няколко пъти успяха – два пъти го направи Флорес и веднъж Фернандо Диаз. Това видимо разстрои българските играчи, но не и българските фенове, които станаха два пъти по-шумни.
Подкрепата на феновете насърчи нашия отбор и с доста усилия Никола Василева успя да отбележи, но разликата в резултата бързо беше върната след гол на Алехандра Алонсо.
Малко след втория час от играта, Диаз отбеляза шести гол за Бразилия, но публиката почти не забеляза това, защото вниманието на всички беше насочено към Виктор Крум. Бразилският бияч Рафаел Сантос удари жестоко българина по главата с бухалката си. Още повече се разгневиха феновете, след като след почти 20 минути разследване, съдията Херман Джънкър обяви, че нарушение няма. Въпреки сериозната си рана, Крум обяви, че може да продължи играта.
След още 20 минути игра без попадения, Крум и Силва едновременно забелязаха снича. Така започна последното напрегнато преследване в играта, завършило с победа за Крум и за националния отбор на България. След улавянето на снича, търсачът се разплака от щастие.
След тази победа, Виктор Крум може спокойно да се оттегли, а всички останали можем да се радваме – след като три пъти за последните 20 години атакувахме Купата по куидич, този път тя е наша!