От години знаем, че Дъмбълдор е гей и когато се разбра, че новата поредица филми, започваща с „Фантастични животни и къде да ги намерим“, ще е свързана с Гелърт Гриндълоулд (в чиято роля ще влезе Джони Деп), се заговори до каква степен сексуалната ориентация на двамата ще бъде разкрита. Опасявам се, че за пореден път (и то в рамките на по-малко от година) Роулинг може да се подаде на натиск.
Първо искам да кажа, че не смятам разкритието за Дъмбълдор за направено под натиск. Вярвам, че Роулинг още от самото начало е решила това за героя си. Опасявам се обаче, че авторката на книгата този път може да защитава тези, които са обидни за голяма част от феновете (като това, че който не приема чернокожа Хърмаяни е идиот и расист).
Темата за хомосексуализма е широко застъпена в съвременното кино и литература, особено в произведенията, насочени към по-млада публика. Целта е да се покаже на младежите, че хомосексуализмът не е нещо лошо или ненормално. Обаче се получава така, че вместо да виждаме гейовете като нормални хора и членове на обществото, на преден план се извежда хомофобията, която трябва да се отхвърли като нещо зло, но вместо това акцентира върху различността на тези хора – сякаш единственото, което ги определя като личности е неприемането от някои друг. Изключения има, разбира се, като например страхотната комедия „Модерно семейство“, но те са твърде малко.
За да остане вярна на атмосферата в книгата, Роулинг трябва да избяга не от темата за сексуалната ориентация на Дъмбълдор или за връзката му с Гриндълоулд, а именно от темата, към която я подтикват от 7-8 години – толерантността към подобни хора.
От интервютата знаем, че магьосниците нямат проблем с различната сексуална ориентация, както нямат проблем с расата или етническата принадлежност, а и никъде не сме чули да става въпрос за религия.
Всъщност има само две резделителни линии в магьосническото общество:
1. Материално положение
Това разделение съществува още преди създаването на Хогуортс и магьосническата общност. И сред магьосниците и сред мъгълите винаги е имало хора, които имат повече от други и смятат, че това ги прави по-добри.
2. Чиста кръв
Второто разделение се е появило заедно с Хогуортс и води началото си от Салазар Слидерин. Някои магьосници смятат, че колкото е по-богато на магьосници родословното ти дърво, толкова по-голямо право имаш над магията.
Ако продълженията на „Фантастични животни и къде да ги намерим“ ни покажат, че магьосническото общество отхвърля по някакъв начин Дъмбълдор заради ориентацията му, или пък че той се срамува от наклонностите си, това вече ще е несъответствие с историята до сега.
Дъмбълдор има срам, разбира се, но той не е свързан с чувствата му към Гриндълоулд (поне преди вторият да стане най-голямото зло на своето време), а със състоянието на сестра му.
 |
Темата за приемането на различните
е основна за историята в „Хари Потър“ |
Темата на „Хари Потър “ е толерантността и приемането на различните, но Роулинг я развива и говори за „мъгълски теми“, без да използва истинските имена на нещата – расизъм (чистокръвието), хомофобия (безмощните), СПИН (върколаците). Точно това прави „Хари Потър“ толкова достъпна за съвсем малки деца, но и интересна за по-възрастни читатели и за по-задълбочен анализ. Това е и голяма слабост (една от многото) на пиесата „Прокълнатото дете“.
„Мъгълизирането“ на темата за толерантността може и да спечели част от кино критиката и LGBT общността, но в дългосрочен план само ще навреди на историята и след 30 години, когато нестандартната сексуална ориентация вече няма да се приема за нещо, което трябва да се защитава, поредицата ще стане просто от „онези филми“ – нито първият, нито последният, нито най-важният. Ще стане едно прокълнато дете…
Пак повтарям, че натискът е голям и Роулинг на няколко пъти се съгласи с неща, които бъдещите поколения фенове със сигурност ще определят като грешка (най-вече всичко свързано с „Прокълнатото дете“), Надявам се, че ще даде на петте филма, които предстоят, същата любов и внимание, които даде на „Хари Потър“ и които направиха книгата най-успешното и обичано литературно произведение на всички времена.
 |
Вярвам, че Джоан Роулинг
няма да ни разочарова |
безмощните и върколаците за хомофобия и спин?
Да, това са две от най-разпространените тълкувания – безмощните като Филч и госпожа Фиг (и в някаква степен Невил) се сравняват с хора с нестандартна сексуална ориентация, защото са в някаква степен отхвърлени в магическия свят, а ухапаните от върколак се сравняват с хора, болни от СПИН, защото за повечето от тях животът все едно е свършил, макар и да са още живи.
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.