Дименторът – една от най-добрите метафори в „Хари Потър“

Преди много години попитаха Стивън Кинг, известен като Краля на ужасите, дали е чел книга, в която нещо го е изплашило. Той отговори, че истински са го изплашили дименторите на Джоан Роулинг.
Дименторите са един от любимите ми елементи в „Хари Потър“, защото са парче от душата на Роулинг, което тя е вложила в книгата си.
Ако някой от вас не е запознат, ще разкажа историята за това как Роулинг ги е измислила, защото откакто научих историята, въздействието на тези злокобни създания сякаш се увеличи.

През 1993 г. „Хари Потър“ е представлявал куп листа в кутия от обувки, а авторката му тъкмо се е била върнала от Португалия във Великобритания – самотна майка, без работа и бъдеще. Следващите две години са най-трудните в живота ѝ и тя изпада в дълбока депресия. Признава, че няколко пъти сериозно е обмисляла да се самоубие.

И именно това чувство на пълна безнадеждност, безсилие и отчаяние е въздействието, което имат дименторите в книгите ѝ. Роулинг казва, че по онова време се е чувствала сякаш всичката радост от света си е отишла и никога няма да изпита щастие отново – думи, които буквално е използвала в книгата.
Джоан Роулинг и нейните диментори са чудесен пример за това как човек може да се пребори с тъгата си и вместо да ѝ се отдаде, да я използва за нещо ползотворно.

Писателката е открила своя покровител – историята за момчето магьосник, която я е крепяла през най-трудните моменти от живота ѝ.
Затова ви препоръчвам следващия път, когато четете „Хари Потър“ и стигнете до дименторите, припомнете си, че тези образи са прозорец към най-интимните кътчета от душата на Роулинг. Така ще усетите колко много е дала Джоан Роулинг на „Хари Потър“ и колко много ѝ е върнала книгата.

Но дименторите може и да ви поизплашат, когато осъзнаете, че са метафора за отчаянието и загубената надежда. Мрачните създания от Азкабан не са просто литературна измислица, а са истинска опасност, която пълзи из нашия свят и никой не е защитен – може да ви накара да треперите, може да ви накара да се почувствате нещастни и, в крайна сметка, може да изгубите дори душата си, ако ги оставите да се приближат твърде много.
А покровителите, както знаем от „Хари Потър“, се призовават изключително трудно.