Най-забавните моменти с Фред и Джордж

За да отбележа рождения ден на близнаците Уизли, реших да споделя кои според мен са 13-те най-забавни момента с Фред и Джордж.

13. Когато чуха гласа на Хари

След като Хари изпадна в един от гневните си изблици:
„— Здрасти, Хари! — поздрави Джордж и грейна цял. — Стори ни се, че дочуваме сладкия ти благ гласец. 
— Точно така, Хари, човек не бива да потиска гнева си, трябва да му дава воля — отбеляза Фред, и той засиял.
— На около стотина километра сигурно ще се намерят двама-трима, които да не са те чули.“
„Хари Потър и орденът на феникса„, глава 4

12. Когато бяха на правилното място

След като се озоваха зад електрическото огнище на вуйчо Върнън:
„Гласът на Рон се присъедини към останалите. 
— Защо сме тук? Нещо не е наред ли? 
— А, нищо подобно, Рон — подигравателно се обади Фред. — Точно това е мястото, където искахме да стигнем.“
„Хари Потър и огненият бокал„, глава 4

11. Когато изпращат нещо до Отдела за международно магьосническо сътрудничество

След като Пърси се притесни какво ще стане ако пет дни отсъства от работа:
„— А, само това не! — наперено възрази Пърси. — Изтръпвам при мисълта в какво състояние ще заваря служебната си поща, ако липсвам пет дни от работа. 
— Ами да, някой може пак да пъхне в нея змейска тор, нали, Пърси? — небрежно вметна Фред. 
— Онова беше обогатителна проба от Норвегия! — лицето на Пърси пламна. — Не беше лично за мен! 
— Напротив — прошепна Фред на Хари на ставане от масата. — Ние му я пратихме.“
„Хари Потър и огненият бокал„, глава 5

10. Когато обявиха Хари за Наследника на Слидерин

След като всички останали изпаднаха в паника:
„Само Фред и Джордж се забавляваха с всичко това. Стигнаха дотам, че вървяха пред Хари по коридорите, викайки: „Направете път за Наследника на Слидерин! Минава опасният магьосник!“ 
Пърси се възмущаваше от това поведение. 
— Няма нищо смешно в тая работа! — студено отбелязваше той. 
— Я се дръпни, Пърси — отвръщаше му Фред. — Не виждаш ли, че Хари бърза?! 
— Да, ще отскочи до тайната стая за чаша чай с кръвожадния си слуга — добавяше Джордж през смях.“
„Хари Потър и стаята на тайните„, глава 12

9. Когато преподаваха тролски

След като Пърси каза, че Крауч знае тролски:
„— Всеки знае тролски! — отсече презрително Фред. — Само сочиш и грухтиш.“
„Хари Потър и огненият бокал„, глава 7

8. Когато поздравяваха Хари

След като срещнаха Хари в Продънения котел:
„Пърси обаче му подаде ръка тържествено, сякаш двамата с Хари никога не се бяха срещали, и каза: 
— Радвам се да те видя, млади Хари! 
— Здрасти, Пърси! — отвърна Хари, като се мъчеше да не се разсмее. 
— Надявам се, че си добре — важно каза Пърси и двамата се ръкуваха, сякаш Хари се представяше на кмета.
— Много добре, благодаря! 
— Хари! — провикна се Фред, като избута Пърси с лакът и се поклони дълбоко. — Очарован съм да те видя, стари приятелю… 
— Великолепно! — добави Джордж, изтика Фред и грабна на свой ред ръката на Хари. — Направо зашеметяващо! 
Пърси се намръщи. 
— Стига! — намеси се госпожа Уизли. 
— О, мамо! — възкликна Фред, сякаш току-що я бе забелязал и хвана и нейната ръка. — Страхотно е, че те виждам…“
„Хари Потър и затворникът от Азкабан„, глава 4

7. Когато приеха съвета на майка си

След като ги предупреди да не вдигат във въздуха някоя тоалетна:
„— Да вдигаме във въздуха тоалетна? Никога не сме вдигали във въздуха тоалетна! 
— Но идеята е чудесна! Благодаря мамо!“
„Хари Потър и философският камък„, глава 6

6. Когато не си знаеха имената

След като майка им ги изпрати на перон 9 и 3/4:
„— Фред, твой ред е — каза пълната жена. 
— Не съм Фред, а съм Джордж — рече момчето. — Жено, чудя се как може да се наричаш наша майка? Не можеш ли да различиш, че съм Джордж? 
— Извинявай, Джордж, миличък! 
— Само се пошегувах, аз съм Фред — каза момчето и тръгна.“
„Хари Потър и философският камък„, глава 6

5. Когато не бяха от семейството

След като Рон стана префект:
„Подобно на Хърмаяни, и госпожа Уизли нададе писък. 
— Не мога да повярвам! Направо не мога да повярвам! О, Рон, браво на теб! Префект! Като всички в семейството! 
— Ние с Фред какви сме, отрочета на съседите ли? — възмути се Джордж, но майка му само го изтика встрани и прегърна най-малкия си син.“
„Хари Потър и орденът на феникса„, глава 9

4. Когато пяха

След като Дъмбълдор покани учениците да изпеят училищната песен:
„Всички завършиха песента по различно време. Накрая останаха само близнаците Уизли, които пееха по мелодията на един много бавен погребален марш. Дъмбълдор дирижираше последните няколко стиха с магическата си пръчка, а когато те свършиха, той беше сред онези, които ръкопляскаха най-силно.“
„Хари Потър и философският камък„, глава 7

3. Когато разбраха, че Пърси е префект

След като брат им споменава, че за префектите има отделни купета:
„— О, нима си префект, Пърси? — попита с вид на много изненадан единият близнак. — Трябваше да ни кажеш. Изобщо не знаехме. 
— Я почакай, май си спомням, че той спомена нещо — намеси се другият близнак. — Веднъж… 
— Или два пъти…
 — Една минутка… 
— Цялото лято…“
„Хари Потър и философският камък„, глава 6

2. Когато заприличаха един на друг

След като бяха пили многоликова отвара с косъм от Хари:
„Фред и Джордж се извърнаха един към друг и възкликнаха в хор: 
— Ау, приличаме си като две капки вода! 
— Не знам, но ми се струва, че пак съм по-хубав — добави Фред, захласнат по отражението си върху чайника.“
„Хари Потър и даровете на смъртта„, глава 4

1. Когато си знаеха имената

След като получиха пуловери от майка си:
„— На твоя няма буква — забеляза Джордж. 
— Тя сигурно смята, че ти не си забравяш името. Ама ние не сме глупави… знаем, че се казваме Дред и Фордж.“
„Хари Потър и философският камък„, глава 12