Днес ще споделя мислите си за втората голяма мистерия, която откриваме в страниците на „Хари Потър“ – любовта. Ако ви е интересно, може да прочетете какво написах за смъртта миналата седмица.
На пръв поглед любовта – най-преекспонираната тема в литературата, киното, музиката и всички други видове изкуство – не е кой знае каква мистерия, но в „Хари Потър“ всъщност играе много важна роля.
На първо място ще посоча, че в зависимост от намеренията на човек, любовта може да е силно оръжие, но и голяма слабост. Никой не знае това по-добре от Албус Дъмбълдор, който в продължение на години обясняваше на Хари колко велика сила е любовта, но същевременно използваше любовта на Снейп към Лили, за да го принуждава да работи за него. Сивиръс Снейп, вероятно най-могъщият магьосник в цялата поредица, прекара по-голямата част от съзнателния си живот в служба на човек, който го използваше и се държеше неуважително с него, само заради любовта към една отдавна мъртва жена.
И няма как Дъмбълдор да не е запознат с използването на любовта като средство за контрол, защото самият той е станал жертва на опасния чар на Гриндълуолд.
Любовта обаче не е само емоция. Във вселената на Хари Потър любовта е могъща магия, която непродумващите в отдел „Мистерии“ се опитват да разгадаят и да контролират. Там, дълбоко под улиците на Лондон, има стая, която винаги е заключена. В нея се съхранява именно тази сила, която Дъмбълдор описва като „по-прекрасна, но и по-ужасна от смъртта, от човешкия разум, от природните стихии. Тя вероятно е най-тайнственият от множеството предмети там, които могат да се изучават.“
Именно любовта, съчетана със саможертвата на Лили, успява да предпази Хари от Волдемор и именно чрез любовта Хари успява да създаде защита срещу Волдемор над всички ученици, учители и членове на Ордена на феникса, така че Волдемор да не може да ги нарани в Битката за Хогуортс.
И според мен този свръхестествен облик на любовта е свързан с начина, по който Роулинг вижда човешката природа. Минала през доста страдания и почти буквално изправила се срещу дименторите, Роулинг е натрупала много горчив опит и има много лошо мнение за хората. Това особено ясно се вижда в романа ѝ „Вакантен пост“.
Хората по природа са зли и егоистични, затова любовта и саможертвата изглеждат като нещо чуждо, почти божествено.
За финал ще се върна отново към „Хари Потър“ и ще споделя една своя теория, свързана с начина, по който може да се използва магията на любовта, както и с публикацията ми за смъртта.
Според мен именно любовта е силата, която може да победи смъртта. И точно използвайки магията на любовта, братята Певърил са създали Животворния камък. Подобно на магическа пръчка, която канализира енергията на магьосника, камъкът канализира силата на любовта. Така Хари успява да върне хората, които обича най-много на света. Единственият друг случай, за който знаем, когато камъкът е бил използван, е средният брат от „Приказка за тримата братя“, който също връща свой любим човек. Според мен ако Хари беше опитал да върне Снейп, нямаше да успее, колкото и да върти камъка – любовта е велика сила, нищо не може да победи омразата между двамата.
Това имах да кажа за любовта. Надявам се, че ви е било интересно и следващата сряда ще прочетете мислите ми за друга голяма мистерия от книгите за Хари Потър.