Има много видове любов в „Хари Потър“, но един от най-важните е любовта между приятелите. И тъй като днес е световният ден на приятелството, реших да разгледам няколко от най-важните такива в „Хари Потър“.
Хари, Рон и Хърмаяни
Слагам ги в една точка, но в действителност мисля, че приятелството е между Хари и Рон и Хари и Хърмаяни. Забележете, че дори когато някой от приятелите се сърди и се дели от групата, другият винаги остава с Хари. Рон и Хърмаяни никога не са били толкова близки, че да са приятели без Хари (преди да станат повече от приятели).
Все пак не можем да говорим за истинско приятелство в „Хари Потър“ и да не споменем триото. Техните отношения, макар да не започват съвсем гладко, прерастват в истинска обич, която продължава дълго след като са завършили училище. И как иначе – ако победата над един глупав трол може да предизвика такова приятелство, представете си какво прави победата над най-злия черен магьосник на всички времена.
Джеймс и Сириус
Умишлено не включих другите двама хитроумци, защото ми се струва, че Лупин и Опаш не са толкова важни за Джеймс и Сириус, колкото са те за тях. Само един пред друг двамата могат да бъдат каквито са – дори Хари го забелязва в спомена на Снейп.
Любовта към Джеймс остава силна у Сириус дълго след смъртта на най-добрия му приятел и това е показано особено сполучливо в петия филм, когато Сириус се бърка и нарича Хари с името на баща му.
Лили и Снейп
Някои може да се опитват да намерят романтични отношения между двамата, но според мен те са напълно едностранни. Майката на Хари и най-омразният му преподавател имат много общи неща, когато са деца, но с постъпването в Хогуортс пътищата им се разделят малко по малко, докато един ден разривът не става окончателен.
Снейп никога не я забравя, дори посвещава живота си в служба на Дъмбълдор заради нейното име, но нямаме представа доколко Лили го е помнила. Сигурен съм, че понякога се е сещала за него и се е питала дали с непреклонността си не го е тласнала към армията на Волдемор.
Гриндълуолд и Дъмбълдор
Много се колебаех дали да включа това приятелство, защото знаем, че от страната на Дъмбълдор е било нещо повече, а от страната на Гриндълуолд може би е било само използване, но фактът е, че докато трае това приятелство, двамата начертават план на действие, който после Гриндълуолд следва, довеждайки европейската (а и американската) магьосническа общност до състояние на война.
Най-вълнуващото за това приятелство е, че още подробности за него предстоят да ни се разкриват през следващите години.
Грифиндор и Слидерин
„Приятели най-верни бяха Слидерин и Грифиндор“, пее разпределителната шапка, но по ирония всичко, което магьосниците помнят за двамата основатели на Хогуортс е, че са се скарали и са се разделили. Крахът на това приятелство е толкова значимо, че създава пукнатина в магьосническата общност, която цяло хилядолетие по-късно продължава да разделя магьосниците.
„Хари Потър“ е книга за приятелството, но и за раздялата. Роулинг сякаш иска да ни внуши, че дупките, които оставят провалените приятелства, не могат да бъдат запълнени с нищо и остават като кървящи рани в живота на хората.