Неотдавна отбелязахме 20-годишнината на Хари Потър и философският камък, а днес си спомняме 10-годишнината на „Хари Потър и даровете на смъртта„.
Повечето от нас нямаха възможност да бъдат част от началото на поредицата, но съм сигурен, че много от четящите това са били част от края ѝ.
„Хари Потър и даровете на смъртта“ беше най-чаканата книга на всички времена и до ден-днешен остава рекордьор по продажби. Целият процес по публикуването ѝ беше строго охраняван – когато я транспортираха до Америка, я бяха затворили в специален сейф и няколко трола го охраняваха.
Смешното е, че въпреки това, една седмица преди книгата да излезе на пазара, се появи в интернет.
Трудно ми е да опиша какво чувствах, когато преди 10 години отидох пред книжарницата, за да чакам премиерата. От една страна се вълнувах, че ще се върна в света на магьосниците, от друга изпитвах ужас, че това е финалът. Искаше ми се Роулинг да се отметне от думите си, че това е последната книга, но и не исках да пише повече, за да не я развали. Времето до 2 часа (когато трябваше да излезе книгата в България, за да е в синхрон с останалата част от света) течеше много бавно, но и твърде бързо.
Не можех да си представя живота без „Хари Потър“.
 |
| Десет години след финала на поредицата, хората продължават да я обичат |
Оказа се, че не е имало нужда да живея без „Хари Потър“. Наистина, след излизането на книгата малко се отдръпнах и година и половина не я бях чел изобщо (до днес това ми е рекордът), но после осъзнах, че завършеността на историята не само не ми пречи да я препрочитам, но дори ми помага. Открих много нови неща, които няма как да ми станат ясни само от едно четене и разбрах, че всяко изречение може да се разглежда по повече от един начин, стига да си запознат добре с пълната картина.
Затова не бих казал, че „Хари Потър“ свърши на 21.07.2007 – книгата просто стана завършена. Мъгълите вероятно ще кажат, че почти няма разлика между двете неща, ала аз знам — вие също го знаете, казвам си в пристъп на необуздана гордост, знаят го и всички фенове, — че разликата е от земята до небето.
