Пърси – най-интересният Уизли

Без съмнение Пърси е най-малко харесваният член на семейство Уизли. През цялата история го виждахме как се отдалечава от семейството си и прави избори, които са грешни. Накрая осъзна грешката си, но разкаянието му беше помрачено от смъртта на Фред секунди по-късно, и може би затова много фенове не могат да простят на Пърси за поведението му.
С риск да ядосам читателите на блога ще кажа, че за мен Пърси, колкото и да ми е неприятен, е най-интересният персонаж от семейство Уизли.

Да, ясно ми е, че най-любими на всички (включително и на мен, макар че не съм почитател на това семейство магьосници) са близнаците Уизли. Те наистина могат да ни разсмеят във всяка ситуация, но лекомисленото им поведение прави трудно да бъдат възприети сериозно.

Рон пък е един от тримата главни герои, но не вярвам дори най-големите му почитатели да спорят с мен като кажа, че неговата роля е само поддържаща, защото Хари е избраният, а Хърмаяни реално върши цялата работа.

Пърси обаче ми е по-интересен от тях, защото най-силно се откроява в семейството. Останалите Уизли са подчертано „добрите герои“ и го осъзнават много добре – сякаш с благородното си поведение се опитват да компенсират липсата на пари (която също осъзнават прекрасно). Пърси е различен – той поставя личния си успех над семейството. Не казвам, че това е хубаво, но именно тези конфликти и контрасти правят литературните персонажи по-интересни.

Ние почти не го виждаме в историята, освен когато някой му се подиграва за нещо, но ако се вгледаме по-внимателно ще осъзнаем, че Роулинг през цялото време ни показва как с упорит труд Пърси постига високи резултати – едва година след като е завършил, става младши сътрудник на министъра на магията.

Има много просто обяснение защо Пърси е толкова амбициозен. Той има двама по-големи братя, които са постигнали много в образованието си и в кариерата си, че и в спорта. Пърси има да оправдава големи очаквания. Същото би трябвали да важи и за останалите три момчета, но на Фред и Джордж не им прави впечатление, а Рон само се оплаква, че е засенчен, но по никакъв начин не се опитва да постигне нещо, освен да е приятел на някой известен.

И при цялото старание на Пърси, само майка му забелязва постиженията му. Всички други намират за изключително смешно старанието в работата му. И какво друго можем да очакваме от децата на човек, който работи в отдел „Злоупотреба с мъгълски вещи“, а има летяща кола?
Да, стандартът за дъната на котлите може и да не промени света, но това е задачата, която е възложена на Пърси и той е решен да я изпълни максимално добре.

За съжаление знам, че каквито и аргументи да изтъквам в защита на Пърси, все ще се намери някой, който да ми припомни голямото му прегрешение – обърна се срещу семейството си.
Само че, нека не забравяме, конфликтът не е между Пърси и цялото му семейство, а между Пърси и баща му. Защото, когато е повишен в службата, вместо да получи похвала от баща си, получава упрек. Артър е убеден, че единствената причина синът му да напредне толкова е, че Фъдж иска да шпионира приближените на Дъмбълдор.
Пърси обаче се доказа като ценен кадър и запази позицията си и при следващите министри на магията и в крайна сметка стана ръководител на цял отдел – „Магическо придвижване“.

В крайна сметка трябва да призная, че не знаем нещо, постигнато от Пърси, да е от значение за света, магьосническата общност или историята в „Хари Потър“. Но това не пречи Пърси да бъде най-интересен и най-непредвидим от всички Уизли.

Ако шапката не се съобразяваше толкова много със семейната приемственост в домовете, Пърси едва ли би попаднал в Грифиндор. Според мен много повече му подхождат Слидерин или Рейвънклоу.