Очевидно доста хора се чудят какво щеше да стане, ако кръстникът на Хари Потър не беше загинал в министерството на магията.
Пиша това като отговор на въпросите на Lora Markowa: Можеше ли смъртта на Сириус да бъде предотвратена и как щяха да се развият събитията? и на Edi Zlatanchev: Искам да попитам дали нещата щяха да се развият по друг начин, ако Сириус Блек не беше умрял?
Можеше ли Сириус да не умира
Да, според мен смъртта на Сириус можеше да бъде предотвратена много лесно – ако Хари Потър не се беше впуснал без да мисли в глупава спасителна мисия, която отвсякъде приличаше на капан, а се беше поспрял за малко и се беше сетил, че Сириус му подари нещо, с което могат да разговарят (огледалото). Така щеше да разбере, че кръстникът му не е отвличан и е в безопасност.
Какво щеше да стане тогава?
В един момент Фъдж вероятно щеше да разбере, че Волдемор се е завърнал и Сириус щеше да бъде оневинен. Това обаче нямаше да стане в петата книга, защото тогава истината се разкри именно заради битката в министерството.
Но има и друга вероятност – Волдемор да беше успял да превземе министерството преди истината да се разкрие и Сириус да остане в изгнание до края на живота си.
Във всеки случай най-важната промяна щеше да е в „Хари Потър и даровете на смъртта„, защото тогава Сириус щеше да научи истината за брат си и вероятно щеше да промени мнението си за него и щеше да настоява да тръгне с Хари и останалите.
Хари отказа на Лупин, но не вярвам да беше отказал на Сириус, ако кръстникът му беше жив.
Идването на Сириус Блек с тях обаче нямаше да им е изцяло полезно, защото възрастният магьосник със сигурност щеше да опита да се бори с похитителите и може би Хари никога нямаше да се озове в имението на Малфой, никога нямаше да научи за хоркрукса в трезора на Белатрикс, нямаше да може да спаси Оливандър, за да го разпита за Бъзовата пръчка и нямаше да пребори Драко Малфой, за да стане господар на пръчката.
Никоя смърт в „Хари Потър“ не е сложена там случайно или просто за да шокира читателите. Преди време писах за трите урока, които научаваме от смъртта на Сириус Блек.
Всяко действие си има последствия, затова ако променим нещо толкова важно, колкото смъртта на Сириус, възможностите за различно развитие на историята са безкрайни.
Гледам чеи двамате сме привърженици на теорията, че времето само лекува промените в себи си.
Ако Кръсника на хари бе оцелял в министерството наситна щеше да се бори с похитителите и вероятно точно там би умрял. по един не телкова балъшки начин но все пак отново би накрал харито да се чуства виновен че го е помъкнал с него.
Не съжалявам толкова за смъртта на Сириус, колкото за начина по който умря. Липсва ми истинската битка, онзи запомнящ се дуел, като този между Дъмбълдор и Волдемор, Снейп и Макгонъгол, Белатрикс и Моли. Сириус можеше да си иде много по-зрелищно. А също така много бих се радвал на дуел между Сириус и Снейп, но уви…
Здравейте!
Когато сте обсъждали с клуба защо Лили и Джеймс са избрали Опаш, не ви ли е хрумнало защо Лили и Джеймс не са избрали Хари за пазител на тайната им(домът им), защото той нямаше да я помни и щеше да има родители.
Благодаря!