Най-големият страх на Нют Скамандър

От трейлъра на „Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд“ научихме интересна подробност за Нют Скамандър – най-големият му страх като ученик е бил, че един ден ще трябва да работи в офис. Богъртът му се превръща в бюро и дори Дъмбълдор е изненадан от това.

Както преди време писах в статията за богъртите, има два типа страх, от които богъртът може да почерпи вдъхновения за избора на външен вид – рационален страх и чист ужас. В първия случай става въпрос за страховете, които всички ние имаме, например да не си загубим работата, да не ни скъсат в училище, да не загубим някой член на семейството си. При някои хора тези страхове са много силни, но има и втори тип страх, при който човек изпитва ужас от нещо съвсем конкретно, като паяк, змия, плъх, вампир, Снейп и т.н.
Богъртът преценява кой от двата типа страх е по-плашещ за магьосника и се опитва да го провокира у него.

Логично е Нют Скамандър, който не само не се страхува от чудовища, но и ги харесва и търси, да има от първия тип страх. Неговият най-голям ужас е, че ще бъде затворен в тесен офис, зад бюро. Той иска приключения и досег с животните. Това напълно отговаря на образа, който видяхме във „Фантастични животни и къде да ги намерим“ – Нют е човек на действието, а не на формалностите.

Любопитно е, че за известно време страховете на Нют стават реалност. След като завършва училище, започва работа в Министерството на магията, където трябва да върши скучна чиновническа работа, свързана с домашните духчета (съществата от магическия свят, който имат най-малка нужда от грижа). По-късно се премества в служба „Зверове“, където познанията за животните му носят много професионални успехи, но работата си остава все така неприятна.

Нют прекарва в министерството цели две години, преди да получи предложение да създаде първото подробно описание на колкото се може повече магически животни. Работата е опасна, но Нют не се поколебава, защото това е мечтата на живота му.
Нют Скамандър започва дългото си пътешествие по света, в търсене на нови видове и девет години по-късно излиза книгата му „Фантастични животни и къде да ги намерим“.