Феновете на Любен Зидаров, които нападат „Хари Потър“, с нищо не помагат на художника

Както споменах в предишна публикация, един от гостите на събитието, организирано от „Егмонт“ миналата седмица, привлече вниманието ми. Първоначалната ми идея за този текст обаче много се промени, откакто реших да го пиша в края на миналата седмица. Планирах да е гневен коментар срещу художника и журналист Антон Стайков, както и критика срещу издателство „Егмонт“. Реших обаче да смекча малко тона, макар и да знам, че ще загубя голяма част от посещенията – от опит знам, че хората обичат да четат най-вече когато сочиш някого с пръст.

Антон Стайков е мъжът отляво със синята риза

С какво Антон Стайков привлече вниманието ми и защо смятах, че не трябваше да бъде гост на събитието

За Антон Стайков научих миналата седмица, когато „Егмонт“ публикуваха списъка си с гости. Тогава някои фенове ми обърнаха внимание на неговите публикации в социалните мрежи, от които лъха презрение и направо омраза към „Хари Потър“.

По принцип всеки има право да изпитва любов или омраза към която и да е книга. Някои членове на клуба и други фенове са опитали да спорят с Антон Стайков, за което ги поздравявам. Аз като видя такъв коментар, обикновено прескачам, но знам, че повечето хора не изпитват такъв ужас от мъгъли, какъвто изпитвам аз. От там и името на блога.

Ядосах се обаче, че „Егмонт“ са поканили човек, който казва, че изобщо не му „дреме за Потър““, който определя Хари Потър като книга „само за едно поколение“ и който мисли, че „след 2030 година никой няма да ги чете“. Какво искат да ни покажат от издателството, като канят такъв човек?

Какво искат да постигнат „Егмонт“, като канят Антон Стайков на събитие за „Хари Потър“

През няколкото дни между обявяването на гостите и самото събитие, имах възможност да потърся повече информация за журналиста, както и да се свържа с него и с „Егмонт“.

Това, което всички, които са общували с Антон Стайков, казват единодушно е, че той е изключително умен човек и е най-големият експерт в своята област. На събитието говори с уважение за „Хари Потър“ и за Джоан Роулинг и по нищо не пролича да ненавижда романите на Роулинг толкова много. Той дори сподели, че дъщеря му е много голяма почитателка на поредицата и в някаква степен книгите му помагат да общува с нея.

От издателството ми обясниха, че са го поканили, защото е специалист по оформление на книги, който много цени работата на Любен Зидаров и новите издания на „Хари Потър“. Той и Мария Николова, също гост на събитието, са направили филм за Любен Зидаров и можеха да споделят много за качествата на творбите му.

Самият Антон Стайков ме увери, че всичко, което е написал във Facebook (и аз споделих тук) е само шега и ирония, която аз очевидно не разбирам. Прав е, не мога да разбера шегата, нито да видя иронията. Ще приема думите му на доверие и ще избера да мисля, че истинските му чувства към книгата са тези, които сподели на събитието в НДК. И все пак, написаното остава и ме притеснява.

От противопоставянето на Любен Зидаров срещу „Хари Потър“ никой не печели

От коментарите на Антон Стайков става ясно, че всичко, което е написал, е провокация срещу феновете на „Хари Потър“. Какво цели с нея, мога само да предполагам. Може би да покаже колко е лошо да нападат любимия ти автор, за да разберат феновете колко са го обидили, като са критикували Зидаров? Или е искал да докаже, че феновете нямат чувство за хумор и ирония (очевидно като мен)?

Каквото и да е, според мен това е най-сигурният начин да настроиш повече хора срещу илюстрациите на 95-годишния художник.

И преди съм писал, че намирам за изключително глупави и неуместни част от коментарите на недоволните фенове. Едно е да не харесваш рисунките или стила му, съвсем друго е да обиждаш човек, който е 5 (и повече) пъти по-стар от теб. Разбирам критики като „старите ми харесваха повече“ или „не е уловил духа на книгите“, но другите… сега не искам да повтарям най-гнусните коментари, защото, както писах в една друга статия, се срамувам от тези фенове.

Разбирам и хората, които обичат Любен Зидаров и се чувстват оскърбени от коментарите срещу него. Те обаче не бива да забравят, че кориците на Любен Зидаров не са отделен продукт, а са част от книгите, от фенството и от самите фенове, които хора като Антон Стайков дразнят и провокират.

Ако „Хари Потър“ е книга само за едно поколение и ако не е произведение, което има стойност, тогава критиците на книгите повтарят някои от най-лошите нападки срещу Любен Зидаров. Световно признатият художник се е съгласил да направи илюстрации за книга, която е под нивото му и която не е способен да оцени истински, защото е от друго поколение. Излиза, че просто се е продал. Това казват и критиците му – че не е уважавал достатъчно книгата, която илюстрира.

Аз знам, че това не е истина. Любен Зидаров е преценил, че „Хари Потър“ е достатъчно стойностно произведение, за да постави името си редом до това на Джоан Роулинг. Той се е запознал с историята, вникнал е в света и е направил това, което се е искало от него по начина, по който се е очаквало от него. Ако Джоан Роулинг е „безинтересна островитянка“, какъв тогава е Любен Зидаров, след като се е съгласил да рисува корици за книгите ѝ?

Като човек, който изтъква качествата на книгата, за да бъде тя на нивото на Любен Зидаров, Антон Стайков много по-добре би могъл да убеди феновете, които не разбират от изобразително изкуство, че кориците подхождат на съдържанието, отколкото като се държи като трол и напада книгата, която толкова много от нас обичат.