Тези дни се замислих кои са ми любимите екранизации по „Хари Потър“ и осъзнах, че макар да ми е изключително лесно да посоча коя е най-добрата, ми е много трудно да подредя останалите. В крайна сметка успях да направя списъка и се надявам да нямате нищо против да го споделя с вас.
Ето как са подредени 8-те филма по „Хари Потър“ от най-лошия до най-добрия:
8. „Хари Потър и Орденът на феникса“
Може би защото петата книга ми е любима, екранизацията по нея ми се вижда най-зле направена. Макар книгата да е най-дългата в поредицата, филмът е вторият най-кратък от 8-те, като преди него е единствено втората част на „Хари Потър и даровете на смъртта“. Или с други думи, Дейвид Йейтс е създал 130 минути филм по 220 страници за последния филм и 138 минути за 865 страници за петия.
При това положение не е изненадващо, че филмът изобщо не може да се доближи до емоционалната дълбочина на книгата. Режимът на Ъмбридж е претупан набързо с монтаж от 5-минути, сюжетната линия с ВОДА изглежда почти незначителна, но най-големият пропуск е, че липсва великата сцена с родителите на Невил – една от най-добрите в цялото творчество на Джоан Роулинг.
7. „Хари Потър и Нечистокръвния принц“
Изпитвам сантиментална привързаност към този филм, защото на премиерата му се запознах с хората, с които няколко месеца по-късно създадохме клуб „Дейли Потър“. Има и няколко страхотни сцени, като Хари под въздействието на Феликс Фелицис и рибката на Слъгхорн.
Като цяло обаче книгата има две основни идеи – едната е да ни покаже възхода на Лорд Волдемор, а другата падението на Драко Малфой. И двете са пренебрегнати във филма, като най-вече съм разочарован от историята с Волдемор. От всички спомени, които са описани в книгата, филмът ни показва само два.
6. „Хари Потър и затворникът от Азкабан“
Обичам Алфонсо Куарон, но не смятам, че беше подходящ за режисьор на този филм, не и като се има предвид колко огромна е разликата между неговата екранизация и двете на Крис Кълъмбъс преди това. Вярно, че книгата също става по-мрачна с всяка следваща част, но преходът във филмите е твърде рязък.
Основната причина обаче да не харесвам филма е, че историята на Лун, Опаш, Лап и Рог е напълно изрязана. А именно тяхната трагична съдба беше причината да се влюбя не само в тази част от поредицата, но и в „Хари Потър“ като цяло.
5. „Хари Потър и Огненият бокал“
Като се има предвид, че това е филмът, в който Албус Дъмбълдор едва не наби Хари, защото някой му е пуснал името в Огнения бокал, сигурно сте изненадани, че този филм не е най-лошият. Но всъщност повечето важни части от книгата са си там.
А и завръщането на Лорд Волдемор беше доста ефектно, някои родители дори трябваше да изведат децата си от залата, когато черният магьосник се появи.
4. „Хари Потър и Даровете на смъртта, част 2“
Обичам Битката за „Хогуортс“ и споменът на Снейп. Началото също е невероятно. Но самият филм е просто завършекът на предишната част и по тази причина има твърде много екшън за моя вкус. Не че бих променил това, защото така трябва да бъде – става въпрос за едно от най-важните събития в магьосническата история и по-малко от 90 минути битка би било неуважително.
Може би една от основните причини да не харесам филма е, че Дъмбълдор и Хари не разговаряха за Гринделвалд, когато бяха на Кингс Крос, както и че на финала Хари по някаква причина реши да счупи Бъзовата пръчка и да я хвърли в пропастта.
3. „Хари Потър и Философският камък“
Първият филм вече се счита за класика в киното и Крис Кълъмбъс е свършил страхотна работа. Режисьорът е успял да улови магическата атмосфера и богатството на „Хогуортс“. Тъй като книгата е най-кратка, историята в този филм е най-малко осакатена.
2. „Хари Потър и Стаята на тайните“
Първият филм е добър, но вторият е по-добър. Крис Кълъмбъс е успял да съхрани магическата атмосфера от първия филм, но и също така да ни разкаже една по-мрачна история. Почти всички най-важни части от книгата са там. А вероятно най-големият му плюс е участието на Кенет Брана в ролята на Гилдрой Локхарт. След великия Алан Рикман, вероятно точно той е вторият персонаж, който сякаш е излязъл директно от страниците.
1. „Хари Потър и Даровете на смъртта, част 1“
Това, което създателите на този филм се осмелиха да направят, беше нещото, което се надявах да видя във филмите „Фантастични животни“ – поставяне на феновете на книгата над феновете на филма. Предпоследната екранизация започва със сцена, в което Хари гледа парче счупено огледало. Ние знаем, че това е огледалото на Сириус, но мъгълите няма как да го разберат. То не ни е показвано в предишните части и никога не се обяснява.
Тъй като книгата е разделена в два филма, първият успява почти перфектно да улови атмосферата, без да претупва почти нищо. Една от най-противоречивите сцени е тази, в която Хари и Хърмаяни танцуват в палатката, след като Рон си е тръгнал. Много фенове я мразят, но за мен сцената е перфектна и е една от причините да отида да гледам филма на кино 7 пъти (в 4 различни града).
При мен книгите , от най-добра до най-лоша, са подредени така :
1.Ордена на феникса
2.Даровете на смъртта
3.Огненият бокал
4.Нечистокръвния принц
5.Философският камък
6. Затворникът от Азкабан
7.Стаята на тайните
А филмите:
1.Философският камък
2Даровете на смъртта част1
3.Огненият бокал
4.Стаята на тайните
5Даровете на смъртта част 2
6.Затворникът от Азкабан
7. Орденът на феникса
За мен за съжаление няма най-добър филм. Книгите съм ги чела по 6 или 7 пъти всички, и за съжаление намирам много недостатъци във филмите. Първо – пропуснати са много неща, второ -добавени са доста (може би за по-толям интерес), но за мен са само губене на време и ядосване 🙂
Първо искам да отбележа следното: "Тъй като книгата е най-кратка, историята в този филм е най-малко осакатена." – Любимото ми и най-вярно изречение в статията.
Книгите – от най-любимата към най-нелюбимата (не мога да класирам на принцип "най-добра", защото всички са прекрасни)
1. Затворникът от Азкабан – книгата, в която се влюбих в Сириус завинаги.
2. Огненият бокал – страхотен трилър си беше и всеки път като чета последните глави, не мога да спра да плача.
3. Нечистокръвният принц – завладяваща, затрогваща и забавна…спомените за Риддъл, борбата на Хари със самия себе си по отношение на Джини и любовния живот на Рон…
4. Философският камък – началото на магията. Не по-малко завладяваща от другите три, но те някак си са се загнездили по-дълбоко в душата ми.
5. Даровете на смъртта – епичният край. В момента пак я препрочитам.
6. Стаята на тайните – Не знам защо, но ми беше една от най-скучните книги, въпреки цялата драма с базилиска.
7. Ордена на феникса – Ъмбридж и смъртта на Сириус са достатъчни тази книга да ми е най-малко любима. А и постоянното млачно настроение на Хари и отношението на останалите към него. Блах.
Филмите обаче.
1. Затворникът от Азкабан – аз мисля, че Куарон беше идеален за този филм. Беше почти едно към едно с книгата и присъствието на дименторите беше много реално.
2. Даровете на смъртта част 1 – съгласна съм с автора на статията за този филм. Само смятам, че трябваше да вкарат и историята на Регулус и да покажат промяната у Крийчър. Това щеше да го направи наистина номер ЕДНО.
3. Даровете на смъртта част 2 – Битката за Хогуортс си е Битката за Хогуортс, играта на Хелена Бонъм Картър като Хърмаяни, която се прави на Белатрикс беше велика. Само малко ме подразни като махнаха отиването на Хари в общата стая на Рейвънклоу, защото като представител на дома, обичам вратата и нейната защита.
4. Огненият Бокал – чудесен екшън, краят е разтърсващ. (още ми е смешно когато Седрик умира, но само на филма, защото си представям, че е Едуард…) Издразни ме липсата на истинския мач на Световното, това, че махнаха Уинки, изрязаха С.М.Р.А.Д. и направиха Бобатон и Дурмщранг полово селектирани училища, което е абсурдно. Много добре знаем от книгите, че и в двете училища има момчета и момичета, но хората, които са гледали само филмите, всещо са със заблудата, че в Дурмщранг учат само магьосници, а в Бобатон само вещици. Още при пристигането на Бобатон МОМЧЕ в синя мантия сваля стълбичката, за да слезе директорката. А пък емоционалните изблици на Дъмбълдор изобщо не ми се коментират. Все пак харесвам филма заради екшъна и бала.
5. Философският камък – авторът си го каза – класика и най-малко шансове за грешки. Все пак ме е яд, че изпитанието на Снейп бе изрязано, а летящите ключове бяха направени доста агресивни.
6. Нечистокръвния принц – Бих казала най-развлекателният от всички части, защото наистина липсваха важни моменти. Сцената с нападението на Хралупата, която изобщо не присъства в книгата, съвсем спокойно можеше да бъде заменена с някой спомен за Том. Но пък надрусаният с любовен еликсир Рон и Хари под влиянието на Феликс Фелицис бяха много забавни.
7. Стаята на тайните – Ами и той като книгата не ми беше чак толкова интересен. Доби ми е най-големият любимец. И срам не срам ще си призная, че младият Риддъл беше доста секси. Жалко, че не продължиха да работят с Кристиан Коулсън за шестия филм.
8. Орденът на феникса. – Успях да намеря няколко любими неща тук. Появата на Луна и нейната неподправеност. Пътуването на Хари от дома на Дърсли до щабквартирата и няколкото появи на Сириус, като най-много харесвам разговора на Сириус и Хари пред гоблена, когато Сириус му каза, че не е лош човек, а много добър човек, на когото са се случили много лоши неща. Това ми липсваше в книгата. За първи път филмите водят в нещо пред книгите и това е този момент. В книгите Сириус буквално пренебрегна Хари, а това беше гадно. Колкото и да обичам героя, трябва да призная, че си има доста недостатъци. Като отношението му към Крийчър (в книгите основно).
Съжалявам, на последно място исках да сложа Нечистокръвния принц, обаче явно съм пропуснала да го напиша.
От 1до 5 книга са ми подредени :
1затворникът от аскабан – заради Сириус – любимият ми герой
2 стаята на тайните
3 философия камък
4 огнения бокал
5 ордена на феникса – най малко я харесвам заради смъртта на Сириус ������