Клуб „Дейли Потър“ навършва 11 години днес. Ние се определяме като „фен клуб“, защото така е по-лесно да обясним на хората какво правим. Истината обаче е, че сме „препрочитателски клуб“. Първата и най-важна задача на клуба е да насърчаваме колкото се може повече хора, които са чели „Хари Потър“, да отворят книгите отново и да се върнат към света на магията.
 |
| Снимки: Анастасия, Димана и Таня |
През тези 11 години не сме спрели да препрочитаме 7-те части на „Хари Потър“ и по всичко изглежда, че няма скоро да спрем. Някои ни се чудят как не ни омръзва да препрочитаме една и съща книга отново и отново, но феновете знаят, че когато прочетеш „Хари Потър“ поне три пъти, вече никога не можеш да спреш.
Ето 4 причини да сме убедени, че на 22-рата годишнина на клуба все още ще препрочитаме:
1. Винаги си забравил нещо
Помните ли, че преди Битката за Хогуортс Макгонъгол прави три покровителя наведнъж? А това, че веднъж Хари е боядисал перуката на една от учителките си в синьо? Дори да помните тези малки подробности, ще се изненадате колко други сте забравили.
Невероятно е как хора, препрочитали книгите по 20 и повече пъти, откриват малки подробности, които многократно са минавали пред очите им, но никога не са им обръщали внимание.
2. Човек чете заради финала, но препрочита заради всичко останало
 |
| Снимка: Али |
Някои от вас може би ще кажат, че няма никакво значение дали помниш колко стълбища има в „Хогуортс“ (142), след като знаеш как свършва книгата. Истината обаче е, че добрата литература се познава по това как всеки елемент носи удоволствие от читателите, а не само развръзката.
А ние вярваме, че „Хари Потър“ е добра литература (затова и имаме клуб), така че макар в началото да сме чели за да разберем как ще свърши историята, сега четем за да се насладим на диалозите, описанията и неподражаемия стил на Джоан Роулинг. Вече не се изненадваме от големия обрат за Снейп, но това не ни пречи да изпитваме удоволствие от всяка сцена с него. Дори напротив – още по-хубаво е.
3. Никоя друга книга не е „Хари Потър“
По някаква причина мъгълите мислят, че понеже препрочитаме редовно „Хари Потър“, не четем нищо друго. А в действителност няма нито един член на клуба, който да е чел единствено това. Всъщност ако смяташ, че като прочетеш 7 книги няма да ти остане време за нищо друго през годината, само показваш колко малко четеш самият ти.
И въпреки че всички ние обичаме да четем и да споделяме литературните си вкусове (които, може би ще се изненадате, не са чак толкова подобни, макар да ни е събрала една и съща книга), но работата е там, че дори да прочетем 10 000 книги, никоя от тях няма да е „Хари Потър“. Не е задължително да са по-лошо, може дори да са по-добри, но никога няма да са „Хари Потър“.
4. „Хари Потър“ не е история, а място, на което ще се връщаме винаги
И това ни води до най-важната причина да не спираме да препрочитаме – „Хари Потър“ не е просто хартия с мастило върху нея, а е едно магическо място, което може и да съществува само в главите ни, но защо, да му се не види, това да означава, че не е истинско?
В „Дейли Потър“ вече 11 години редовно се връщаме в света на „Хари Потър“, а много от нас го правеха и 10 години преди това. Защото познатите изречения и истории ни носят приятни емоции, хубави спомени и чувство за уют и сигурност. Били сме тук преди и ще продължим да се връщаме. И ако с дейността на клуба успеем да накараме някой да препрочете книгата, значи всичко, което правим, има смисъл.
Преди почти 10 години Роулинг каза, че „Хогуортс“ винаги ще бъде там, за да ни посрещне у дома. И ние, които никога не губим пътя до магическия замък, потвърждаваме, че е така.