След 4 години чакане, от снощи третият филм пот поредицата „Фантастични животни“ вече е по кината. Mного от на успяха да гледат „Тайните на Дъмбълдор“. Тук без спойлери ще ви кажа кои според мен са трите причини да отидете да гледате филма и кои са трите причини да си останете вкъщи.
Недейте да го гледате, защото има много въпроси без отговор
Това по принцип не е лошо за филм, от който очакваме още две части. И действително понякога въпросите без отговор ни карат да чакаме с по-голямо нетърпение следващите филми. Например краят на „Престъпленията на Гринделвалд“, където бяхме оставени да се чудим действително ли Аврелий е брат на Албус Дъмбълдор.
По-притеснителното е, че има множество малко дупки, които най-вероятно няма да бъдат обяснени в следващите части. Снощи, след като за пето нещо си казахме „дано да го разберем в следващите филм“, осъзнахме, че е малко вероятно толкова много неща да са оставени се четвъртия и петия филм. По-скоро от нас се очаква да ги приемем, без да мислим много над тях.
Гледайте го, защото историята за отношенията между Дъмбълдор и Гринделвалд се задълбочава
Спомням си, че докато четях „Хари Потър и Даровете на смъртта“, исках да науча повече за отношенията между един от най-опасните черни магьосници и Албус Дъмбълдор. Когато през 2008 г. Роулинг потвърди, че Дъмбълдор е гей и е бил влюбен в Гринделвалд, това добави още по-голяма дълбочина на историята от седмата книга.
Първите два филма намекнаха за тази дълбочина – когато Гринделвалд, в образа на Грейвс, разпитваше за Дъмбълдор и когато Дъмбълдор видя младия Гринделвалд в огледалото „Еиналеж“. Чак третият филм обаче показа колко силна е била и остава връзката им, както и каква цена ще трябва да плати Дъмбълдор, за да направи това, което е правилно, а не това, което е лесно.
Не го гледайте, защото препратките към „Хари Потър“ са нелепи
Сцените в „Хогуортс“, с огледалото „Еиналеж“ и ненавременната поява на Макгонъгол в предишния филм ни подразниха, защото беше ясно, че са вкарани само за да зарадват „феновете“, които са гледали единствено филмите. Те обаче имаха някакво място във филма (освен Макгонъгол, за нея няма оправдание). Огледалото ни подсказа за отношенията между Дъмбълдор и Гринделвалд, а сцените в „Хогуортс“ ни позволиха да надникнем в миналото на Нют и Лита.
В „Тайните на Дъмбълдор“ има една сцена в Голямата зала и една в Нужната стая, които не играят абсолютно никаква роля. Напълно излишни са. А не е като да няма добри препратки в същия филм – виждаме отново Хогсмийд. И няма начин някой да каже, че сцените там и в „Свинската глава“ са сложени само заради носталгията. Но двете, които споменах първо… внушавам си, че ги няма.
Гледайте го заради новите персонажи
Във филма има по-малко нови персонажи, отколкото във „Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд“, но са много интересни.
Особено много ми допаднаха Антон Вогел и професор Юлали Хикс. Последната видяхме за кратко в предишния филм, но сега има много по-голяма роля и е страхотна.
Не го гледайте заради Мадс Микелсен
Предстои да пиша повече за Мадс Микелсен в ролята на Гринделвалд, така че тук няма да навлизам в подробности.
Ще кажа само, че има голяма промяна в образа и Микелсен играе ролята доста по-различно от Джони Деп. Ако приемате, че Джони Деп е единственият истински Гринделвалд, няма смисъл да гледате този или който и да е от останалите филми.
Гледайте го заради Мадс Микелсен
Предстои да пиша повече за Мадс Микелсен в ролята на Гринделвалд, така че тук няма да навлизам в подробности.
Ще кажа само, че има голяма промяна в образа и Микелсен играе ролята доста по-различно от Джони Деп. Ако искате да видите кой се справя по-добре и сами да прецените коя версия на Гринделвалд харесвате повече, отидете да гледате филма.