Едно от нещата, в които Дж. К. Роулинг е най-добра, е да скрива уликите към отговорите на загадките толкова добре, че да ги забележим едва при препрочитането. Тя успява да направи това по перфектен начин (в „Хари Потър“ и в романите за Страйк), като слага множество подвеждащи следи, които ни карат да тръгнем в една посока, докато тя хитро ни води в съвсем друга. И според мен най-интересната от тези подвеждащи следи е писмото от Лили, което Хари намира в стаята на Сириус Блек в „Хари Потър и даровете на смъртта“.
Рядко говорим точно за тази сцена, защото тя изглежда няма кой знае каква връзка с историята. Или по-точно когато разбираме какво значи, вече всичко ни е ясно и не изглежда като толкова голямо събитие.
Със сигурно си спомняте, че когато Хари разглеждаше къщата на Сириус, попадна в стаята му и там намери писмо от Лили, писано преди 16 години. В него Лили разказваше за живота си като майка, но вторият лист липсваше, а този, която Хари намери, завършваше с думите „Батилда наминава почти всеки ден, страхотна е тази бабка и знае изумителни истории за Дъмбълдор, не съм сигурна, че той ще остане доволен, ако научи. Всъщност и аз не знам доколко да вярвам, струва ми се невероятно Дъмбълдор да…“
Какво искаше Дж. К. Роулинг да си помислим
До този момент в историята вече бяхме чели статията на Рита Скийтър, която намекваше, че има нещо нередно около Дъмбълдор и бяхме се срещнали с леля Мюриъл, която намекна същото. Естествено и ние като Хари решихме, че вторият лист съдържа някаква важна информация за директора на Хогуортс, която някой се е опитал да скрие.
По-нататък в книгата недоверието ни (нашето и на Хари) към Дъмбълдор се задълбочава и изглежда, че само да намерим втория лист и ще знаем всичко.
Какво всъщност пише на листа
„…е бил някога приятел с Гелърт Гриндълуолд. Лично аз съм на мнение, че тя е започнала да изкуфява!
С много любов,
Лили“
Така завършва писмото на Лили. Когато научаваме тези думи, вече сме наясно за отношенията между Дъмбълдор и Гринделвалд. Крадецът на втория лист не е искал да скрие това.
Всъщност крадецът, който е Снейп, е взел листа не заради информацията за Дъмбълдор, а заради подписа на Лили и думите „с много любов“.
Защо това е толкова интересно?
Това писмо, с което Роулинг подлъга и Хари и нас, подчертава връзката между Хари и Снейп, която никой от тях двамата не е склонен да признае.
За Снейп това писмо е като глас от отвъдното. За Хари е абсолютно същото.
Когато не успява да намери втория лист, Хари започва да препрочита писмото, но не за да търси информация, а да се почувства по-близо до мъртвата си майка.
За пореден път Роулинг успя да ни подведе – накара ни да мислим, че писмото съдържа дискредитираща информация за Дъмбълдор, докато всъщност ни каза нещо много важно за Хари и Снейп.